Начало / ИНТЕРЕСНО / Сензацията – лекарство или отрова

Сензацията – лекарство или отрова

Сензацията – лекарство или отрова

IMG_0744 Из тълковен речник: сензация – силно впечатление от неочаквано събитие; шум, скандал, врява, дандания. Сензацията – основна храна за медиите. Сензацията – наркотикът на читателите, зрителите, слушателите. Сензацията като наркотик. Сензацията като отрова.
Взехте ли си днешната си доза?
Сензацията е новината, която всички чакат. От която всички се интересуват. Когато в статията се съдържат думи от рода на убит, намушкан, наръган, накълцан, разхвърлян, заклан, изнасилен, изгорял, размазан, избухнал … тогава се прави сензацията. А ние, читателите, слушателите, зрителите всеки ден взимаме нова доза сензация. Всеки ден чакаме новата доза от така необходимия ни наркотик. А медиите ни го дават. Защото знаят какво искат читателите. И ето, че проблемът (ако може да се нарече проблем) е двустранен.
От една страна са медиите. Медиите, за които етиката е далечна и непозната дума. Саморегулацията при днешните журналисти не работи, защото етичните права се спазват от малцина. Борбата за по-голяма сензация, за по-висок рейтинг, е превърнала журналиста в едно гладно животно, борещо се със зъби и нокти за повече информация, за повече снимки. Колко репортажи сме изгледали с плачещи жени и деца, които молят просто да бъдат оставени на спокойствие. Примерите са стотици. От къде ли идва проблемът?  Много от младите журналисти работят на граждански договори или ниски заплати. Не отстояват лично мнение, защото се страхуват да не загубят работата си. Искат сензации, за да може повече хора да прочетат статията им. Повече хора да гледат репортажа им.  И най-лошото – готови са на (почти?) всичко, за да получат своята сензация. Проблемът на журналистиката в 21 век е цинизмът. Цинизмът, който създава циници. Не уважаването на човешкото. Не отстояването на позиция. Не правенето на качествени материали, а опит за правене на сензации.
От другата страна стоим ние. Читателите, зрителите, слушателите. Заглавия като „Шок!” , „Ужас!” , „Трагедия!” привличат вниманието ни много повече от просто някакво заглавие на някаква случка. „Бебе е зверски пребито от акушерка” Ето на! Ето ти заглавие. Ето и сензация. Клипа от охранителните камери в болницата беше пуснат в интернет още преди полицията да се е добрала до него. Спомняте ли си за този случай? А някой знае ли каква е развръзката? Някой помни ли какво последно се случи с акушерката? Остана ли в ареста? Или я освободиха? Какво стана? Помните ли? Не? Защото аз също не помня. Защото сензацията е в началото. Както се казва всяко чудо за три дни. Три дни лицето на акушерката беше из всички телевизии, списания, вестници. След това обаче интересът към тази сензация отмина. Имахме нужда от нова доза адреналин. От нова доза наркотик. От нова сензация. Тази я забравихме.
Взехте ли си днешната доза?
И ето така се получава един омагьосан кръг, от който никой не иска да излезе. Нито читателите, нито медиите. За медиите сензацията е пари и храна. А за нас..за нас е само храна, но душевна. Храна, която обаче малко по малко ни трови. Трови и като самостоятелни личности, трови ни и като общество. Защото вече сме толкова претръпнали от новините за убити хора, че дори не ни правят впечатление. Толкова сме претръпнали от образа на смачкани до безобразие коли, че дори не ни прави впечатление.
Както казах проблемът е в това, че по този начин се създават циници. Не само журналисти. Създава се едно цинично общество, което вече е имунизирано срещу човещина.
Взехте ли си днешната доза?
Ще продължавате ли да я взимате?
Разбрахте ли, че е отровна?
Че ви убива. Бавно. По малко. Отвътре.
Ти решаваш.

„ – Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…“ – из „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери

 

Дарина Соколова

Виж също

Вземете се в ръце скъпи съграждани……

Вземете се в ръце скъпи съграждани, повярвайте в себе си и в добрите идеи и …

Един коментар

  1. Много точен коментар, добър стил на писане! Поздравления за автора и с нетърпение очаквам следващи статии.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *