Начало / ИНТЕРЕСНО / Вземете се в ръце скъпи съграждани……

Вземете се в ръце скъпи съграждани……

Вземете се в ръце скъпи съграждани, повярвайте в себе си и в добрите идеи и желания в главите си и се постарайте да ги осъществите – защото всъщност това е ваш дълг – еволюционен и човешки.

В цялата незначителност на нашето малко и „умиращо“ според някои градче последните години се случват интересни, „създадени“ от нас събития, които всъщност дават надежда – надежда че ние сме общество от хора, хора които ще изправят своите рамене и ще се опитат да променят света, своя микросвят, но променените частици ще променят големия свят така или иначе.

Не винаги се получава, но това не ни дава право да мечтаем ли, да се борим ли , да изискваме ли?

Защото нашата енергия трябва движи света напред и към по- добро.

Вчера футбола, който показателно беше на дъното на нашата държава, та този футбол събра целия град и създаде един празник , празник с който трябва да се гордеем. Вярно , че нашия отбор загуби, но с чест, достойнство и с гордо вдигната глава – защото са работили , отдали цялата си енергия и зад тях стояха феновете, които им вярваха.

Всъщност този кратък и велик миг , бе създаден през последните години с енергията, желанието, работата и ИСКАНИЯТА на наши съграждани, решили че нещата в точно това трябва да се променят към по добро. Всеки отдаде част от енергията, времето или уменията си в това желание и нещата се получиха.

Може, възможно е , важна е всяка малка победа на духа. Ние имаме отбор, имаме момчета, които се раздават, имаме човек който ги е направил семейство и им е в вдъхнал самочуствието да бъдат победители – за нас, за нашето малко общество, за 300 души на стадиона, които постепенно се учат да обичат собствения си отбор. Малко по- малко, ден след ден, победа след победа. Това се е случило защото няколко наши съграждани се го пожелали и са се нагърбили да се случи.

Всъщност футбола изобщо не е важен – важното е че имаме екип, отбор, важното е че група съграждани са в семейството на „Борислав“ и живеят като общество – с общи теми, проблеми и истини.

Това ни прави хора. Това ни прави първомайци.

През тези години ние хората, гражданите на малкото ни градче съвсем анонимно помогнахме на Тенчо, обединихме се против несправедливостта наречена НКЖИ, която трябва да разбере че когато си дал дума трябва да я спазваш – и ние „цивилизовано“ спряхме движението по цалиградско, организатори, които не си вярваха , че хората ще дойдат , тези хора които ги обвиняват в малодушие – НО ТЕ ДОЙДОХА.  Дойдоха и самоорганизирано и цивилизовано показаха своите искания и ПРЕДУПРЕДИХА!

През тези години нашето малко общество събра хиляди левове, за да помогне на деца, които не са от града, но преценили че мисията си заслужава – те „разкриха“ достойните хора от детската онкохематология в Пловдив – и дали това за тях не бе извинение за глупаците, които посягат на лекари?  Тези ЛЕКАРИ дойдоха в нашето малко градче и уважиха нас, хората които имат мисия. Тези събрани средства за тяхното отделение дариха на майка /не знам как може да се опишат сълзите , надеждата в очите и и треперещите и ръце/ , която ТЪРСЕШЕ надежда за болното си дете. Та всичко това ни прави граждани, хора и по добри. За съжаление не успяхме да помогнем на детенцето , но миговете на надежда , които дарихме на семейството му са безценни и то не толкова за семейството , а за нас и нашето собствено самоуважение!

Отново сме в кампания за друго красиво и българско дете и във вяра че чудото ще се случи – защото сме единни.

Колкото повече анонимни хора, отдават своя енергия в реката на нашето общество , тя става по красива и пълноводна. Става плавателна за още добри неща.

Та през тези години, много хора промениха отношението си към домашните любимци, отношението към възрастните хора, към успехите на нашите деца. Това дете , което е добро не защото майката грижливо крие неговите грешки и неспособности, а защото ако му се даде възможност то може да се промени, да работи и да се развива и да се включва в обществени събития надраснало крехката си възраст , държащо се като възрастен човек – отговорен и със мисъл за дълг.

Тези деца, които участваха, организираха и работиха дни наред в киноложката ни изложба, благотворителната мисия и всички други събития в нашето градче. Деца които без да ги карат, гълчат , примамват или изкушават – просто защото решиха,че това е важно. Деца които бяха равни с възрастните – възрастни които напълно без облага работиха дни на ред, но пък щастието да видят „своите“ деца в тази светлина дали не е огромния джакпот? Дни през които дори и „лошите“ държавни чиновници работиха и помагаха всичко да се случи – защото и те са хора и то хора със сърца.

И пак тези деца вземаха награди в състезания, конкурси олимпиади сътвориха своя собствена история , провинциално, но важна и добра. История, която ще ги направи хора. И учители, хулени от нас, които някак  са успели да свършат качествено своето призвание – каквото и да им струва това.

През тези години шепа хора създадоха спектакъл, който напълни салоните на читалища и училища, едно момченце възроди културен дом в селце, хора се обединиха, танцуваха, твориха………………… случват се все по добри неща – защото най страшното е малодушието безверието и отчаянието.

Не си го позволявайте МОЛЯ ВИ защото тогава идват Хитлер , Сталин и Пиночет. А това е ЛОШО!

Не позволявайте това да ни се случва. Всички тези неща ще ни направят по- добри и по – решителни – хора които с гордо вдигнати чела ще започнат да изискват – и ще дойде ред и на политиците. И те не са лоши, просто пред тях трябва да застанат достойни хора, които да изискат и да обърнат добрата им страна на душата. Вярвайте!

Може би в големите градове ще променят ландшафта, а на нас малките е писано да променим духа? Духа , който позволи на европейците да преживеят терора и да останат хора.

Вземете се в ръце скъпи съграждани!

Виж също

Крайно класиране – Моят клас 2017

  Крайно класиране – Моят клас 2017 Първо място Ние сме 9А! – 918 “лайка” Всички …

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *